Войната в живота на древния елин

1. Елините и войната

А) Войните за елините

Важно дело, в което участвал всеки гражданин

Непрестанно занимания

Б)За какво воювали

За свободата си

За земя

За търговски пътища

2.Гръко-персийските войни (490-449 г. пр. Хр.)

А)Причини

Стремежът на Персия да завладее повече земи

Презрението едни към други

Б)Битките

При Маратон (490 г. пр. Хр.)

Атиняните прогонили персите

При Термопилите (480 г. пр. Хр.)

300 спартански воини водени от цар Леонид загинали, за да задържат персите

При Саламин (480 г. пр. Хр.)

Елинският флот победил персийския

При Платея (479 г. пр. Хр.)

В сухопътна битка елините разгромили персите

Последици

3 Пелопонеската война (431 – 404 г. пр. Хр.)

A) Кой срещу кого

- Атина с Делоския морски съюз срещу

- Спарта и Пелопонеския съюз

Б)Причини за войната

Засилване мощта на Атина

Б)Войната

Спарта побеждава

В)Последици

Полисите взаимно се отслабили

Когато персите превзели Мала Азия, техният цар Дарий I наложил непосилни данъци на елините. Те вдигнали бунт, който бил жестоко потушен. След това Дарий поискал от всички полиси на Елада пълно подчинение. Само Атина и Спарта решили да се съпротивляват.

Маратонското бягане

Названието „маратонско бягане“ идва от легендата, свързана с Битката при Маратон. Според нея през 490 пр.Хр. гръцкият стратег Милтиад заповядал на известния с бързото си бягане войник Фидипид (или Филипид) да отиде до Атина (42 километра), за да съобщи, че персите са отстъпили. Фидипид стигнал до Атина смъртно уморен, успял да каже само: „Победихме!“ и издъхнал.

Около 50 години по-късно историкът Херодот пише, че Фидипид всъщност е пробягал цялото разстояние от Атина до Спарта (около 240 километра) за малко повече от ден, за да иска подкрепление преди важната битка при Маратон.

Тази легенда едва ли някога ще получи историческо потвърждение. Но тя се е превърнала в основа на съвременните бягания на дълги разстояния. Маратонът е важна дисциплина в модерните Олимпийски игри.

Атинският военачалник Темистокъл убедил съюзниците да дадат на персите битка в морето. През 480 г. пр. Хр. гърците победили персийския флот край остров Саламин. След това Ксеркс трябвало да върне по-голямата част от армията си у дома.

През 479 г. пр. Хр. останките от персийската армия били победени в битката при град Платея.

Войната започнала през 431 г. Спартанците няколко пъти нахлували в Атина. Жителите ѝ се укривали зад дългите крепостни стени на Атина. Но започнала епидемия от чума и загинали хиляди хора.

Атина пък опустошавала с флота си крайбрежието на Пелопонес. И двете страни понасяли големи загуби, затова бил сключен мир, който траял кратко. През 415 г. пр.Хр. атиняните решили да превземат най-голямата колония на Спарта – Сиракуза на остров Сицилия. Походът не успял. Била загубена голяма част от атинския флот.

При това и персите подкрепили Спарта. Те били заинтересувани да отслабят Атина и цяла Елада. С персийски пари Спарта построила мощен флот и започнала война по море с Атина. След няколко сражения спартанците най-после победили Атина.

Пелопонеската война имала тежки последици. Много селища били изпепелени, нарушили се стопанските и търговските връзки. В Елада вече нямало водещи сили, които да обединят разнородните полиси.